Кейт Неш става лична за първия си албум от шест години
Кейт Наш се завръща с класическите си пронизителни текстове за първия си албум от шест години, докато американската певица Келани изследва R&B звуците в четвъртия си запис.
– Кейт Неш – 9 тъжни симфонии (2024)
Вижте тази публикация в InstagramПевица и автор на песни Кейт Неш, известна със своя ударен мелодии и честни текстове, изследва нейната мрачна страна в новия албум 9 Sad Symphonies.
Певицата на The Foundations работи върху идеите си върху Zoom с датския продуцент Frederik Thaae, с когото си сътрудничи в мюзикъла Only Gold.
Няколко от песните, включително Ray и Misery, изследват темите за психичното здраве – нещо, което Неш разбра, че засяга феновете й по време на потоци на живо при блокиране.
Пандемията Covid-19 очевидно е повлия на нейното писане, като певицата призна, че песента Millions Of Heartbeats е „за онзи момент от пандемията, в който бях загубил искрата си за цял живот.“
Въпреки темата, повечето от песните все още звучат оптимистичен и текстовете, които включват скъпоценни камъни като „You're just a wasteman“ и „Медиите подкрепят цялата крайно дясна измет“, са невероятно откровени, което е типично за писането на песни на Наш.
Продукцията и текстовете понякога изглеждат опростени, но красотата на музиката на Неш е и в нейната достъпност.
Резултат: 6/10
(Рецензия от Хана Робъртс)
– Linda Thompson – Proxy Music
Вокалните ограничения от дългосрочно заболяване доведоха до този гениално озаглавен албум с нови песни – намигащата препратка продължава от Thompson, пресъздаване на бляскавата снимка на корицата на Kari-Ann Moller от едноименния дебют на Roxy Music.
Драматичният персонаж е съчетан с качеството на писането, подчертано от две красиви балади – Ren Harvieu е сърцераздирателно на I Used To Be So Pretty, докато Марта Уейнрайт, придружена само от пиано, се обръща към „Зеницата на моето пожълтяло око“ „Or Nothing At All“.
Брат Руфъс се появява другаде и техният баща Лоудън Уейнрайт III е в сметката за стартовия концерт – подходящо, тъй като Those Damn Roches отдава почит на фолк династиите, включително McGarrigle-Wainwrights, Waterson Carthy (Eliza Carthy е друг гост) и „далечните Томпсън“, които „не могат да се разбират, освен когато ние“ re apart” – тази заключителна песен се пее от сина на Линда Теди, докато дъщерята Ками отваря албума с The Solitary Traveler и китарата на отчуждения съпруг Ричард присъства навсякъде.
Джон Грант – начален ред: „Джон Грант взе my heart away to Reykjavik” – се пее от самия Грант, докато Bonnie Lass възприема подхода „none more scots” за привличане на Proclaimers. Собственият глас на Линда Томпсън може за съжаление да бъде пропуснат, но това е прекрасен албум по своята концепция и изпълнение.
Резултат: 8/10
(Рецензия от Том Уайт)
– Kehlani – Crash
Вижте тази публикация в InstagramНовото издание на Kehlani въплъщава модерен R&B в завладяващ микс.
Започвайки с Groove Theory, ефирните, плавни вокали на Kehlani носят лек инструментал, използвайки изкривяване, за да добави R&B елемент към песента.
Next 2 U е любима песен, която отразява тяхното увлечение, вливайки в себе си песента на Kehlani страст към приоритизирането на партньора си с футуристична R&B подкрепа.
After Hours добавя цветна, жива енергия към микса, с оптимистични ритми и завладяващ, повтарящ се припев, връщайки на слушателите връщане към звуците на 2017 г. Kehlani.
Титулярната песен на албума открадва шоуто, като използва тежък инструментал, воден от вдъхновени от рока китарни рифове, за да придружава звездния вокален диапазон и безкрайните рифове на Kehlani, в уникален R&B хит.
Deep използва китарни рифове и изкривени вокали, за да покаже експериментирането на Kehlani с жанрове, без да се отдалечава твърде много от това, което познават.
Sucia използва психеделични звуци и мечтателни, леки вокали, за да създаде тежка, но хипнотична песен.
Tears е оптимистична, на която можете да танцувате, с оживена подкрепа и леки вокали, което я прави силна лятна песен, която блести в записа.
Албумът изследва романтиката по по-зрял начин от предишните издания на Kehlani, с по-малко несигурност и усещане за сила и увереност в целия албум.
Резултат: 7/10
(Рецензия от Карла Ферик)
– Until The Ribbon Breaks – Посетител
Новият албум на Until The Ribbon Breaks разчупва границите в алтернативни, артистични и експериментални 10 песни.
For The Birds започва със синтетични, ефирни инструментали, преливащи в Carousel, който възприема същия замечтан звук, с добавен R&B акомпанимент за наслояване на песента – работи добре, за да създаде нещо ново и различно.
Strange Times започва рязко, с дрезгави вокали, прекъсващи друг меко звучащ инструментал. Звуковите звуци създават оживена подкрепа към това, което от лирическа гледна точка би могло да бъде емоционална интерлюдия, изследваща усещането, изгубено в съновидно състояние.
Nature Mother е R&B песен с фънки, оптимистична подкрепа от синтетични и перкусивни звуци за придружаване на изкривени вокали, създавайки мощна песен.
Human следват тази тема, тъй като албумът приема по-тежък ход, отразявайки експериментите на групата с алтернативен звук.
Hellofazoo има меко пиано връщайки се към ниски, спокойни и емоционални вокали, създавайки бавна тонална промяна, която води до финалната песен на албума – Everything Else But Rain, която използва изкривени вокали и връща слушателя в съновидното състояние, с което започна миксът.
Той е различен, омагьосващ е и комбинацията от звуци работи заедно по изненадващ начин, създавайки увлекателен и експериментален албум.
С всяка песен, различна от останалите, това е албум, който не можете спри да слушаш.
Резултат: 8/10
(Рецензия от Карла Ферик)
